Начало

 

И Коледа след Коледа...

И Коледа след Коледа... и Великден след Великден... и още една година се измуши между капките. Толкова хубави неща се случиха. Музиката щедро ни затрупа с хубави мигове, които не трябва да се претупват, защото животът ни е рисковано пътешествие. Отвратителната държава, в която живеем, ни кара все повече да й обръщаме гръб и колкото се може повече да наблягаме на блуса и да си намираме наше късче небосвод.

Обиколихме с китарите си повечето възможни за свирене места. Fans rock bar - София - всеки четвъртък, Groovy bar - Бургас с Mark Rashkow, Алиби клуб - Варна, клуб Мелон - В. Търново, Base camp - Банско, Blue jeans - Ботевград, Drums - Ст. Загора, Polinero place - Пловдив, Елит - Габрово, КДК - Хасково, мото събори, бирени фестове и др. Пачанги в градовете Разград, Трявна, Горна Оряховица, Казанлък, Добринище, Ветрен, Благоевград, Русе, Берковица, Ст. Загора, Шумен, Плевен, Вършец, Силистра, фестивали цвете за Гошо, Бургас блус, Даун фест - Враца... и др. А най-запомнящите се мигове бяха:

Дълго жадуваният концерт в зала 1 НДК, където се събрахме със старите бойни единици Подуене блус бенд, Акустична формация, Каскадьори, хор и др. - 18 човека на сцената;

30 години Hobo Blues Band, където свирих заедно с моя унгарски блус брат Ласло в зала Арена Будапеща пред около 15000 души;

После с Ицето, моя духовен брат, който ми донесе от Канада мечтаната лампова уредба Fender за хармониката, се метнахме на влака и отпрашихме за ГФР-то за да открием поредния Volkswagen блус бус, който да носи титлата Росинант 10-ти, да е наш подслон и ни дари с незабравими и съкровенни километри по прашните пътища на блуса...

Harmonica blues night в зала Универсиада със Sugar Blue, концерт, който организирахме с блус ентусиаста Борката и се побратимихме с Шугар, той ми подари хармониката си, а аз част от сърцето си.

После на симпатичния блус фестивал Blues Alive в град Шумперг Чехия се запознах и слушах на живо още един хармоника герой James Cotton и после свирихме до сутринта с James Cotton Band в една местна кръчма.

След това закрихме 13-тия блус фестивал  Bluzau в град Бъзау - Румъния...

Създавайки радио и блус предаване “Карай да върви, това е блус” съвсем се заринах с музика... и като прибавиш концертите Whitesnake, Def Leppard, Kansas, Mark Knopfler, Queen Paul Rodgers, Stanley Clarke Marcus Miller Victor Wooten,  Cherry Poppin Daddies и др., може да се каже, че 2008-ма  преля от blues’n’rollll...

Накрая дойде и денят, в който Каскадьори - момчетата, които обичам от деца, които станаха виртуозни музиканти, с които свирихме заедно под път и над път през последните 7 години, изминахме хиляди километри, постигнахме уникално световно блус звучене, записахме силен албум - “Лулата на мира” и ме дариха със страхотни преживявания по сцените, избраха своя посока  в музиката. Какво по-хубаво от това една банда да изкара школата на блуса, както повечето прочути групи в историята на рокендрола, и да намери своя път. Пък и като не ти липсват първите седем години, дай Боже и малко късмет, и си готов за достойна битка в съревнованието за себедоказване. На добър час, велики блус и рок каскадьори, часът ви дойде и вие сте наред да се разпишете в историята на българския и световен рок!

...а аз оставам на блус пътеката, защото една пътека, ако не се ходи по нея, обраства... 

DSC_0715
Весела Коледа!

# Васко Кръпката

 

обратно


Copyright © 2004 Vasko The Patch. Дизайн и поддръжка Xenturia.com
English